18.01.2019Блиц интервю “Най-голямото предизвикателство е промяната на нагласите”

 

Росица Петрова, изп. директор на Фондация за децата в риск по света:

Най-голямото предизвикателство е промяната на нагласите

8 януари 2019

Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите? Разкажете какво ви вдъхнови? 

Фондация за децата в риск по света е създадена от д-р Джейн Аронсон, глобален педиатър, специалист по педиатрия на осиновяването, която, посещавайки много домове за изоставени деца по целия свят, вижда, че липсата на любов, индивидуална грижа и топлина влияе пагубно на бебетата и малките деца и оставя отпечатък върху целия им по-нататъшен живот. Така се ражда идеята да създаде фондация, която да помогне на колкото може повече деца по света, така че да детството им да се превърне в период на развитие, пълноценно израстване, споделяне и игри, а не на самотно очакване и в крайна сметка – на безнадежност. Вдъхновители са децата, техните истории, всяка една неповторима и разтърсваща, както и усещането, че правиш света малко по-добър.

Кой е най–големият ви успех?

Няма малки и големи успехи, всяка крачка е важна, всяка усмивка, дума на дете, с което работим, е голям личен връх за него и следователно за нас като организация. Успех е, че достигаме до все повече деца, живеещи и растящи в крайна бедност, преживели травма, отхвърлени и без равен достъп до образователни, здравни и социални услуги, и отваряме за тях врата, зад която ги очаква цял непознат свят на играчки, песни и приказки. Децата с присъщото им любопитство и спонтанност умеят да се забавляват искрено, а целта ни е те да учат и да се развиват играейки. Успех е, че през последните три години развихме и разширихме програмите си, че имаме армия от колеги, ние ги наричаме “библиотекари”, в цялата страна, които прилагат ежедневно “Елементът Игра” – Библиотека на играчките, Музика в действие, Разкажи приказката. Успех е също и че все повече детски градини и болници осъзнават значението на играта за детското развитие и интегрират този подход в работата си.

 А кое е най–голямото предизвикателство?

Предизвикателство е това, което е и най-благодатно – nромяната на нагласите за учене и развитие, промяната на средата, в която растат децата, повишаването на  чувствителността на родителите, учителите, професионалистите към детското развитие.

Какво е посланието на вашата огранизацията, с което искате да ви запомнят?

Бих искала един ден, когато днешните малки деца пораснат, да си спомнят за детството си с топлина и усмивка и ние да сме били част от това детство. Огромно щастие би било за нас, ако, виждайки една играчка или чувайки песен или приказка, детето я свърже с момент на преживяна радост, приятелство и усещане за приемане. Иска ми се също хората да не забравят, че остаряваме, защото не играем, а не, че спираме да играем, защото сме остарели.

Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?

Бих променила начина, по който преминава детството на много деца – бедността, недоимъкът, несигурността, насилието, отхвърлянето, липсата на обич, топлина и семейство няма да са част от тази картина. В моята приказка децата ще се радват на безгрижие и весели игри и ще са заобиколени от грижовни хора. Но тъй като такава промяна не е по силите само на един човек, организация или училище, колкото и могъщи да са те, най-сигурно е семенцата на добротата да покълнат у всеки, а едно е безспорно – всички деца се раждат добри, от нас зависи какви ще станат като пораснат.

Има ли нещо друго, което искате да кажете?

Искам да пожелая всеки да почувства топлината на семейството, дома и приятелите, както и да не забравяме да даряваме – от времето, парите, чувствата си