ДО
СИЛВИ КИРИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
КЪМ 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
КЪМ 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ
Относно: Становище на Фондация за децата в риск по света по Законопроект за допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 50-454-01-73 от 8.08.2024 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Фондация за децата в риск по света изразява категорична позиция срещу внесения на 8.08.2024 г. от група народни представители Законопроект за допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) със сигнатура 50-454-01-73, който предлага въвеждането на санкции, вкл. лишаване от право за упражняване на професия или дейност, при нарушаване на новоприетите разпоредби на чл. 11 от ЗПУО. Смятаме законопроекта за противоконституционен, предложен в разрез с приетите правила за подготовка и обсъждане на нормативни актове и в несъответствие с принципите на демократичната и социална държава.
Категорично смятаме, че както и приетият без обществено обсъждане на 7.08.2024 г. законопроект на ПП “Възраждане”, който въвежда новия чл. 11 на ЗПУО, така и предложените от група народни представители санкции в чл. 348, противоречат на Конституцията на Република България, на международните актове, по които България е страна, и на принципите и целите на самия ЗПУО.
Заедно с други организации от неправителствения сектор, които работят в полза на и за децата на България, българското образование, правовия ред и демократичните ценности, ще предприемем позволени от закона граждански действия за сезиране на президентската институция за налагане на вето върху новоприетите изменения, както и за сезиране на Конституционния съд на Р България.
Противоречие с Конституцията и международните актове, по които България е страна
Свободата на изразяване е защитена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, който гласи: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Така българската Конституцията ясно гарантира правото на всеки гражданин да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, без да бъде преследван за това. Предложените два законопроекта, единият от които вече приет, са пряко ограничение на всякаква възможност за представяне на информация, в това число научна, по посочените въпроси. Същевременно подобна забрана не попада в предвидените в чл. 39, ал. 2 от Конституцията изключения за допустимо ограничаване на тази свобода.
Приетата промяна на чл. 11 и предложената в чл. 348 от ЗПУО са в разрез и с гаранциите за равенство пред закона по чл. 6, ал. 2 от Конституцията, както и предвидената защита от дискриминация. Допълнително, ще бъдат нарушени гаранциите за защита от дискриминация и осигуряване упражняването на гражданските свободи от всеки, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, антидискриминационното право на ЕС, по-конкретно Директива 2000/78/ЕО и Директива 2006/54/ЕО и др.
Свободата в работата на учителите, психолозите, специалистите, работещи с деца и дори непедагогическия персонал, съставляващи всяка училищна общност, доверителната връзка и партньорството, които следва да се изградят между тях, децата и родителите, не може да почива на репресивни основания, страх и съмнения, без възможност за споделяне на общите ценности на недискриминацията, равнопоставеността, ценността на човешкия живот и личност. От ключова важност е в българското училище и образователни институции, както и досега, да има пространство и атмосфера на усещане за сигурност, безопасност, спокойствие за децата и младите хора да споделят своите мисли, чувства, преживявания, без страх от стигма, наказание отхвърляне. Още по-важно е те да имат възможност да формират своите убеждения и възгледи в свят без предразсъдъци по отношение на различието, основано на пол, раса, етнос, сексуална ориентация, възраст и други дадености, които не предопределят качествата и изборите на личността.
По данни на УНИЦЕФ всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие, най-често емоционално, а емоционалното и физическото училище и други форми на тормоз засягат всяко трето дете, когато то е в училище. Министерство на образованието и науката, заедно със своите социални партньори и неправителствения сектор изпълнява поредица от проекти, свързани с политиката за намаляване на насилието, основана на пола, борбата с тормоза и насилието в училище, както и развиването на позитивна среда в класната стая, мирно разрешаване на конфликти и социално-емоционални умения. Подобни промени в законодателството и създаването на прецеденти, които ще нарушат работата на педагозите, психолозите, ресурсните учители и другите възрастни, работещи с деца, са единствено и само в ущърб на децата на България, които ще бъдат изложени на още по-голям риск да не могат да споделят спокойно и свободно своите мисли и преживявания, нито пък възрастните ще могат да им предложат адекватна подкрепа и помощ.
Съществуването на риск от парични санкции, както и от лишаване от право за упражняване на професия в срок от две години, при нарушаване на неясно формулирана забрана като тази в новоприетия чл. 11, ал. 2, т. 3, поставя работещите в училищата под напрежение и неминуемо ограничава свободата им на изразяване. Предложените санкции отварят широко и врата за възможни репресии срещу директори и учители, доносничество и среда на недоверие в учебните заведения. Отнемането на правоспособността на учителите за определен период е изключително крайна мярка и много опасна промяна, която може да доведе до употреба с цел отстраняване на „неудобни“ хора от системата.
Поради широките и общи формулировки в закона, които могат да бъдат повратно тълкувани, съществува риск под ударите му да попаднат учители, защото преподават цели дялове от предметното знание по биология, литература, гражданско образование, история и философия, което прави почти всеки учител уязвим, а това със сигурност ще намали качеството на преподаване и качеството на образование в училище.
Мотивите на законопроекта не съответстват и на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), а именно: да съдържат „причините, които налагат приемането“ и „целите, които се поставят“, а също и „анализ на съответствие с правото на Европейския съюз“.
Противоречие със Закона за предучилищното и училищното образование
Съгласно чл. 3 на ЗПУО образованието се реализира в съответствие с принципи, сред които ориентираност към възрастовите и социалните промени в живота на детето и ученика, равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, хуманизъм и толерантност. Основни цели на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 5 на ЗПУО са “интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му” и “придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие”. Приетият законопроект на ПП “Възраждане”, както и предложените от група народни представители санкции при нарушаване на новите разпоредби, директно противоречат на цитираните по-горе принципи и цели на българската система на предучилищно и училищно образование, дефинирани от Закона за предучилищното и училищното образование.
Фондация за децата с риск от света работи със широка мрежа от партньори в цялата страна и особено в най-уязвимите, маргинализирани и бедни общности на страната. Децата в тях са подложени на достатъчно стигматизация на основа на своя етнически и социален произход, а учителите – изправени пред всекидневни трудности да осигурят както качество на преподаването и постигане на образователните стандарти, така и да се справят със житейските проблеми и сложната семейна ситуация на децата. Подобни ограничения и законодателство, целящо да налага репресии, води до висок риск от отказване на тези учители от учителската професия именно в училищата, където те са най-нужни и където има най-голяма нужда от висококвалифицирани и отдадени кадри.
Като имаме предвид всички тези обстоятелства и с оглед на гореизложените аргументи, призоваваме Комисията по образование и наука да отхвърли Законопроекта за допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 50-454-01-73 от 8.08.2024 г.
