Народно читалище „Светлина-1927 г.”, с. Давидово е учредено през 1927 г. Още от самото си създаване, читалището се ползва с авторитет сред местната общност и се е утвърдило като общностен център сред хората. Работи за културното и духовно обогатяване и развитие на жителите на селото.
За партньора: Читалището е 
първото в област Търговище, в което се прилага програмата „Елементът Игра”, по проект „Мобилен подход към Библиотека на играчките“ осъществен в периода 2014-2015 г. След неговото приключвани и до сега в читалището се реализира проект „Пътуваща библиотека „Играчки и музика в действие“, в рамките на който се провеждат ежеседмични дейности с децата и семействата от специалисти игра на Клуб на нестопанските организации с финансиране от Фондация за децата в риск по света.
През 2017 г. в рамките на проекта бе извършен цялостен ремонт и обзавеждане на детския отдел на библиотеката в читалището, изцяло със средства на дарителите на Фондация за децата в риск по света на обща стойност 10 294 лв. Там деца и родители се събират, за да играят и учат.
Целта на проекта е да се предоставят повече възможности за децата от малките населени места за достъп до игра, играчки и занимания в подкрепа на тяхното развитие, социални умения и в подготовката им за постъпване в детска градина или училище.
Днес опитът за прилагане на програми основани на игра и подкрепа на ранното детско развитие и учене в малки населени места и идентифицирането на читалището като притегателен център за деца и семейства и за развиване на общността е признат като добра практика в област Търговище. Този модел започна да се прилага през 2020 г. в още две читалища в областта, както и в читалища в община Луковит и община Оряхово.
Представяме Мариана Колева, специалистът от читалището, пряко ангажиран с изпълнение на програмите. Тя е читалищен секретар от 1992 година. Ежеседмично участва в игровите сесии с децата и майките от селото. Активно подпомага работата на специалистите от Клуба на НСО – Търговище, който води сесиите, като участва в тяхното организиране и провеждане.
Марияна споделя:
Ние се убедихме, че играта е средството, с което най-добре може да се помага на децата да развиват своите способности и умения. Играейки, подобряваме техния език, развиваме уменията им да се изразяват правилно, да спазват правила, да създават приятелства, да бъдат инициативни и т.н. Използваме тези сбирки, освен с децата, да работим и с родителите, за да надградим техните родителски умения, да ги учим как те да помагат, как да подкрепят своите деца, за да бъдат те по-успешни в живота. Програмата за учене и игра се радва на голям интерес от децата и майките и от всички в селото, защото виждат че това е много полезно за всички.
Ето и една история на дете, която разказва Марияна:
„Момичето, за което ще ви разкажа се казва Г. и днес е почти на 6 години. Когато започна да посещава сесиите в читалището тя беше на около 2 години. В началото стоеше „залепена“ за майка си, играеше само с играчките, които нейната майка ѝ предложи и изобщо не влизаше в контакт с другите деца. Майка и дъщеря често сядаха близо до входа на стаята за игра, уединени и занимавайки се една с друга, оставаха почти незабележими и не говореха с другите. Майката не влизаше в контакт с хората от екипа на читалището, беше срамежлива и сдържана. Постепенно започнахме да се опознаваме. Разбрах, че тя сама се грижи за децата и къщата, а мъжът ѝ работи в чужбина и оттам им помага с пари. Един ден тя сподели, че се тревожи че Г. е вече на три години, но не говори с други хора извън семейството. И когато играеше, ако ние се опитвахме да я включим в разговор, вместо момиченцето отговаряше майката. Жената беше притеснена и от това, че на момиченцето предстоеше да тръгне на детска градина; тя се тревожеше как ще се справи там само като не говори с други деца и възрастни. Всичко това караше майката да се затвори в себе си, да тъгува и страни от всички около нея.
Двете обаче не пропускаха сесия в читалището и винаги бяха сред първите, които пристигат за игра, музика или четене на приказки. Всички в екипа ни започнахме да отделяме повече внимание на Г. и на нейната майка. Детето не се откъсваше от нея и не участваше в групови игри, затова започнахме да им предлагаме игри в малка група например да търкалят топка с още едно от децата от групата или да рисуват в групата от трима, а постепенно и четирима. В началото Г. не искаше да играе така, но с времето прие и това постави началото на нещо ново – тя започна да приема за естествено да има още някой, освен майка ѝ, с когото да бъде в контакт и да играе. Постепенно свикна със структурата на сесиите и стъпките, които следвахме всеки път я караха да се чувства по-спокойна и да може да понася да е по-далеч от майка си. Тя започна да говори спонтанно, не се срамуваше и започна по-често да се смее и да е инициативна.
През есента на 2019 г. Г. тръгна на детска градина в съседно село. Тя вече можеше да се раздели с майка си сутрин, да прекара деня извън семейството си, да общува с други деца, да разбира езика, на който говорят учителите и да играе. Един ден майка ѝ ми сподели, че е благодарна на мен и на другите момичета, за това че е идвала с Г. тук в читалището и че нейното момиченце сега знае много „…и цветовете, и да брои и знае и да прибира играчките, и от детската градина я хвалят“.
Но и още нещо се случи през тези години! Майката на Г. също изгради приятелство с другите майки и с нас, започна да се съветва, да се доверява, да учи и да има по-добро разбиране към децата си и за това как да ги подкрепя в тяхното развитие. Майката на Г., както и другите майки, посещаващи детските игрови сесии в читалището имат мечти за децата си – те да растат умни, образовани, щастливи и добре реализирани в живота, да избягат от кръга на бедността, в който родителите им живеят; затова и ги водят редовно „да учат“ при нас в читалището.”
Такива истории има още много. Те ме карат да се чувствам полезна със своята работа и да се гордея, че именно читалището в с. Давидово проправи път за този изключително полезен модел за работа в общности, където няма други услуги за малките деца.