ФОНДАЦИЯ “СИЙДЪР”
Партньорството ни с фондация “Сийдър” датира от началото на август 2016 г., когато в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи, град Кюстендил е създадено пространство за учене по програмата “Елементът Игра”.
За партньора: Фондация „Сийдър“ е активен участник във формулирането, изпълнението и оценката на политиките в областта на деинституционализацията и предоставя 24-часова индивидуална грижа и специализирана подкрепа на деца и младежи в неравностойно положение.
Фондацията е създадена през 2005 г., с цел подкрепа на деца в специализирани институции по онова време в България. Впоследствие, през 2010 г., заедно с Община Кюстендил, закрива ДДМУИ с. Горна Козница и подготвят плавен преход към близка до семейната среда в няколко центъра в гр. Кюстендил. Към днешна дата фондация „Сийдър” управлява девет социални услуги в градовете Казанлък и Кюстендил и се грижи денонощно за близо 70 деца и младежи настанени резидентни услуги.
Представяме Цветомира Миленова, която работи с младежи в центъра в гр. Кюстендил. Цвети е прекрасна млада жена, която умее да се свързва с младежите по едни изключителен човешки, зачитащ и уважаващ начин. Тя мисли за тях като за хора, които могат да развият потенциала си и това е ключът към нейните професионални успехи. Цвети е прекрасен колега, който е настроен да учи и да се усъвършенства в работата и това е възхитително. Ето какво разказва Цвети за себе си:
Казвам се Цветомира Миленова и съм завършила висше образование по специалността социална педагогика. Част съм от екипа на фондация „Сийдър” и работя в ЦНСТ „Сияние” в гр. Кюстендил като трудотерапевт. Част от работата ми е свързана с работа по програма „Елементът Игра“, по която преминах няколко обучение и вече две години я интегрирам в моята работа.
Младежите ни с интерес участват в сесиите, показват положителни емоции, още когато отивам при тях с играчките, въпреки че не вербализират. Тези, които комуникират, често питат кога пак ще играем заедно. През участието им при четенето на приказки научават много неща, придобиват все повече увереност и самочувствие. Заедно се забавляваме и се смеем и така те се чувстват значими.
Работата ми във фондация „Сийдър” за мен е призвание. Вдъхновяват ме всички хора, които срещам, с които заедно с ежедневните малки стъпки или глобални по-големи цели, работим и правим по-добър живота на децата и младежите ни.
Програма „Елементът Игра“ се реализира като допълваща дейност в Центъра за настаняване от семеен тип, където наборът от ресурси за работа включва различни видове игри, развиващи умения за сортиране, разпознаване на цветове и форми, спазване на правила, развиващи социални и комуникативни умения. Една такава игра е ученето на частите от деня и различните дейности през разпознаването на часове от денонощието.
Ето една история, която показва вярата в човешкия потенциал, каквато имат нашите партньори от фондация „Сийдър“, а ние им благодарим, че я споделят.
„Ванеса е с диагноза тежка умствена изостаналост от 17 години и още от раждането си е настанена в институция. В нашия малък дом за настаняване дойде, когато беше на 9 години. Харесва ѝ да слуша музика, да ходи на разходка сред природата. Разбира кратки изрази, разбира повечето думи. Ако харесва или иска нещо, ще те хване за ръка и ще те заведе. Ако не харесва нещо, ще обърне гръб и ще се разсърди, не говори. Няма желание да играе, не може да прави нищо – така поне я определя диагнозата й. Цялостната ни работа, обаче, категорично показва друго. С малки, бавни стъпки играем и постигаме целите си, когато иска да играе, идва и ни хваща за ръка, показва с ръка любимата играчка от Библиотеката. Играем един път седмично и с много усилия и труд постигнахме резултати. Съвсем в началото, детето не искаше, не знаеше как да играе. Бавно, ден след ден, подаваше плахо ръце, докато не заигра с усмивка. Когато започнахме да работим през програма „Библиотека на играчките“, тя проявяваше интерес само към формите и цветовете. Пипаше плахо кубчетата, показваше с жестове. Имахме времето заедно да играем. Така постигнахме дългоочакваните резултати. Днес тя разделя геометричните фигури по цвят и големина, подрежда правилно матриците с цифрите. И най–големият успех – научи се да играе. Нещо, което нейната „присъда“, диагнозата ѝ, категорично отрича, че може.”