Партньорството ни датира от 2017 г., когато в Общностния център за деца и семейства в Пловдив е създадено пространство за учене по програмата “Елементът Игра”.
За партньора: Проект „Общностен център за деца и семейства – Пловдив“ стартира на 03.10.2016 г. Той има за цел да се предостави подкрепа на деца в ранна детска възраст и техните семейства за подобряване на достъпа до здравна грижа, формиране на родителски умения, подобряване на семейната среда, повишаване на училищната готовност на децата за включване в образователната система, както и предотвратяване на настаняването на деца в специализирани институции. Чрез подобряване на готовността на децата за включване в образователната система и подкрепата за формиране на родителски умения сред уязвимите групи родители, се цели да се ограничи и предаването на бедността между поколенията.
Основните целеви групи деца в риск от 0 до 7 години и техните семейства. Работата на Центъра е насочена към уязвими групи и общности и включва услуги като: ранна интервенция на уврежданията, семейно консултиране и подкрепа, психологическо консултиране, педагогическа подкрепа в т.ч. и за деца със специални образователни потребности.
В Общностния център са интегрирани програмите от ”Елементът Игра” – „Библиотека на играчките“, „Да учим заедно“ и „Разкажи приказката“. Те се прилагат успешно в индивидуалната работа на специалния педагог, психолога и логопеда на услугата. При децата с различен тип нарушения играта се появява по-късно и е необходимо да бъдат подпомагани, за да се развие качеството и съдържанието на игровата им дейност. При тях играта се осъществява на съвсем елементарно ниво, а при някои, тя напълно отсъства.
Играчките, които насърчават използването на ръцете и пръстите, са от съществено значение. Играчките са използвани за трениране и усъвършенстване на фината моторика. Те насърчават социалното поведение, инициирайки езика като средство за общуване. Този тип дейности помагат при преодоляване на предизвикателствата при социалните взаимодействия и правят общуването по-разбираемо и пълноценно.
Представяме Мария Тодорова, която организира прилагането на програмите в Центъра. Тя е завършила Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалности „Приложна психология“ и „Специална педагогика“. Работила е като ресурсен учител в „Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование“ – Пловдив, а от март 2017 г. е част от екипа на Общностен център. Преминала е редица обучения, свързани с детското развитие, за деца с увреждания и деца със специфични образователни потребности.
Ето какво разказва Мария за своята работа:
След преминато обучение по програма „Елементът Игра“ през 2017 г. с водещ Лоис Кам Хейман, започнах за прилагам в работата си различни подходи основани на игра.
В Библиотека на играчките бяха включени първоначално пет деца, които са с множество увреждания и постепенно включихме и деца, с които работят други колеги-специалисти в центъра. Към момента в Библиотека на играчките са включени 12 деца, в подпрограмата „Разкажи приказката“ – 3 деца и в програмата “Музика в действие” – 2 деца.
При провеждане на подпрограмата „Разкажи приказката“ с колегите срещнахме най-големи затруднения, поради факта, че голям процент от децата, с които работим не владеят и не разбират български език. Родителите вкъщи не им четат приказки и комуникират с тях на майчиния език. Програмите прилагаме по време на индивидуални сесии – два пъти седмично.
Представям историята на дете, с което в Центъра работим от края на 2017 г.
“Това е Е. М., момче на 9 години /когато дойде при нас беше на 6 г./. То посещаваше подготвителна група. Детето е родено от първа бременност на майката, с увита пъпна връв и няколко дни е било в кувьоз. Установена е фамилна обремененост по бащина линия. Е. има по-малка сестра, която се развива нормално. Родителите му полагат много грижи за него. Детето беше доведено от майката за консултация при нас, в Центъра. Установихме, че Е. е с множество дефицити – забавяне в психичното развитие, познавателното развитие, трудно поведение, често изпускане по малка и голяма нужда, множество страхове и безсъние. Оказа се, че има проблеми с дисциплината в училище. Трудно усвоява навици и умения. Търси контакт с връстници и възрастни, поздравява предимно с жест. С колегите установихме, че трудно се разговаря с него, вниманието му е много неустойчиво. Речта му е предимно на турски език, но и тогава думите на майката са трудноразбираеми. Фразовата реч не беше съгласувана по род и число, имаше много ограничен речников запас, трудно разбираше многозначност на думите. Графичните умения съответстваха на по-ниска хронологична възраст. Пространствената ориентация беше затруднена, ограничена краткосрочна и дългосрочна памет. Не познаваше цветовете, разпознаваше някои животни, беше емоционално много незрял. Изпълняваше прости инструкции.
Е. не обичаше да играе с детски играчки, а основно играеше с отвертки и на телефона. Посъветвахме майката да запише час на детето за детски невролог и психиатър. След направените прегледи на детето беше поставена диагноза: умерена умствена изостаналост. Започнах да работя с него два пъти седмично. Е.М. започна да идва с желание и да оказва съдействие по време на сесиите. Благодарение на работата през играта детето научи цветовете, започна да назовава и разпознава геометричните фигури – квадрат, триъгълник и кръг. Научи имената на животните, превозните средства, плодовете, зеленчуците и храните. Подобрихме уменията за вгнездяване и координацията ръка – око. Формирахме уменията за броене до 10 в прав ред, разпознаване на цифрите до 10 с помощ. Научи се с помощ да назовава частите на човешкото тяло. Тези резултати бяха постигнати след година и половина упорита работа от страна на специалния педагог с детето. Любимите играчки от Библиотеката на детето бяха – „Да обядваме заедно”, пъзел „Фермата с животни“, “Двойна пирамида с цветовете на дъгата”, “Креативен пъзел на колчета”, “Пъзел половинки – гъсеница”, “Къща сезони”, магнитни форми, “Хващане на рибки” и кубчета “Фантазия”. През месец септември 2019 г. преустановихме работата с Е.М., защото той и семейството му се преместиха да живеят в Германия. Към този момент, детето учи в немско училище, ходи с желание, прието е в класа от съучениците си и се обучава с помощта на ресурсен учител.”
Мотивирана съм да работя по програма „Елементът Игра“ заради напредъка, който постигнахме в познавателното развитие при част от децата с тежки увреждания. Децата идват с желание на сесия, защото чрез играта научават много неща, които трудно биха усвоили в учебна среда.