Партньорството ни с болница „Канев“ град Русе датира от м. май 2018 г., когато в занималнята на болницата бе създадено пространство за учене по програмата “Елементът Игра” с дарение на играчки на стойност 990 лв.
За партньора: Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Канев” АД, известна още като Голямата болница в Русе, е най-старата гражданска болница в България. Създадена е през далечната 1865 г., а през април 2016 г. придобива статут на университетска болница към Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тя носи името на големия дарител с русенски корени, почетен консул на Република България в Мисисага, г-н Игнат Канев.
През 2017 г. е отрито отделение по педиатрия, където е обособена занималня за децата, настанени за лечение. Това е място, където малките пациенти и техните родители могат да прекарат време заедно в среда близка до домашната. Занималнята е оборудвана със средства от кампанията „Капачки за играчки“, която бе организирана от лечебното заведение.
Представяме Красимира Кулева, която работи с децата от болницата. Краси е психолог и координатор на здравно-консултативен център за майчино и детско здраве към УМБАЛ „Канев“. Тя е магистър по психология и социална педагогика Работила е дълги години с деца от институции, деца с увреждания, както и по много проекти. От 2010 г. до 2014 г. е била библиотекар в „Библиотека на играчките“ в ДДЛРГ „Надежда“ – гр. Русе. Създаването на пространство за учене по програмата “Елементът Игра“ в болницата е идея на Краси Кулева, която Фондация за децата в риск по света прие с радост. Болницата в Русе е поредната болницата в страната, в която е изградено такова пространство.
Ето какво разказва Краси за себе си:
Работя повече от 10 години с Фондация за децата в риск по света, преминала съм обучение за работа с играчките, организирано от тях, обучение за работа с Бейли III – 2013 г. и въвеждащо обучение „Елементът Игра“ през април 2018 г. Взех участие в регионална конференция „Играта в подкрепа на болничната грижа за деца“ в МБАЛ Търговище, организирана от ФДРС. Харесвам играчките, тъй като са дървени, цветни, привлекателни, безвредни, не се чупят, и най–важното, децата също ги харесват. Чрез тях те се учат да разпознават цветовете, да броят, учат плодове, зеленчуци, да категоризират и сортират. По този начин децата развиват познавателни умения, подобряват фината моторика и се забавляват. Харесват ги, разглеждат ги с интерес, опипват ги и играят с голямо желание. Често се случва да плачат за играчки, когато си тръгват, просто не искат да се разделят с тях, да си ги вземат в стаята или вкъщи. Всеки ден очакват с нетърпение да дойдат в занималнята и да играят с тях. Проверяват по няколко пъти дали е отворено. Част от майките се включват с голямо желание да играят заедно с децата.
Има деца, които остават заедно с мен без майка си, като тя използва времето за кафе, да отиде до магазин или на свиждане. Някои от децата дори отказват да отидат на свиждане, за да бъдат в занималнята. А има и такива, които плачат без майка си и тя остава, като се включва в заниманията. Често има и майки с по две деца и се налага да останат в стаята с едното, а другото е при мен в занималнята. Има и майки, които използват времето да общуват помежду си и да обменят информация, докато децата се забавляват.
Споделено от родителите:
„Прекрасно място за игра!“
„Не може ли по цял ден да остават да играят?“
„Вече няколко пъти идвахме да проверим дали е отворено.“
„От сутринта пита за вас и кога ще дойдете.“
„Много хубави играчки, къде се продават?“;
„Тук децата имат възможност да се забавляват и да забравят, че са в болница.“
„Хубаво е, че има занималня“.