Партньорството ни със Сдружение „Бъдеще за децата“ в град Казанлък датира от началото на 2016 г., когато в центровете за обществена подкрепа и за социална рехабилитация и интеграция на деца е обособено място за учене по програмата “Елементът Игра”.
През 2018 г. партньорството ни се разви и започна работа по програмата “Елементът Игра” и в с. Горно Черковище, където сдружението работи с уязвими деца и семейства в общността.
За партньора: Сдружение „Бъдеще за децата“ в Казанлък е гражданска организация, която подкрепя деца в риск и техните семейства – деца с увреждания, деца с поведенчески проблеми, деца от семейства, които трудно се справят с отглеждането им и/или искат да ги изоставят. Предоставя услуги и реализира дейности за развитие възможностите, социално включване и повишаване на благосъстоянието на децата.
Сдружението развива дейности и в с. Горно Черковище, където е създадена детска къща за деца от 0-3г. и техните родители. В нея те могат да играят, да се консултират със специалисти, да се срещат с други семейства.
Линк към филм на сдружението https://www.youtube.com/watch?v=DTKolN5An_E
Представяме Валентина Стоилова, която отговаря за дейностите по програма „Елементът Игра“. Валя е много отдадена на екипа, в който работи и на отговорностите си в него. Тя е деликатна и тиха, но зад това се крие човек с изключителен творчески заряд и идеи, които тя прилага в работата с децата. Валя ни научи да правим гъба от хартия, която пораства, за да разказваме приказката „Под гъбката“ на децата и, за да им помагаме да разбират за света през преживяване. Ето какво разказва Валя за себе си:
„Казвам се Валентина, имам средно специално образование. В Сдружението попаднах като доброволка и работих като такава няколко години, през които от научих много за социалната работа с децата и младежите с увреждания. През всички тези години ние познавахме работата на WWO и си мечтаехме един ден и в Казанлък да предложим програмата за терапия на деца чрез играчки. Така, през 2016 година официално бе разкрито място за учене по програма “Елементът Игра” в Казанлък. От 6 години работя в Центъра за обществена подкрепа и отговарям за Библиотеката за играчки.
Всекидневно уча нещо ново, чрез работата си. Като специалист в Библиотеката чрез играта и различните играчки наблюдавам реалните възможности на детето, неговото развитие – ежедневно, периодично. Освен индивидуалните и групови сесии с потребители, през работния ден, понякога си представям, че съм дете. И започвам да разглеждам играчките – кое ме впечатлява в играчката Х, какво отваря в мен тя – спокойствие, напрежение, интерес, колко игри мога да играя с нея, мога ли да я допълня с приказка, мелодия, история… . И всеки път пробвам нещо ново с децата. Така понякога се отключва по нещичко, което не сме забелязали на този етап от терапията. Лично за мен, като специалист Библиотеката на играчките е забавно предизвикателство. Всички знаем колко са важни играчките са децата и тяхното развитие. А благодарение на партньорството ни с Фондация за децата в риск по света имах възможността да се запозная с нови програми и методика за работа с деца. Вече гледам на играчките по малко по-различен начин.
От обученията, през които преминах в рамките на програмата и методиката на работа на Фондацията, научих много. Но едно основно нещо разбрах: „Докато играеш, научаваш повече за детето, взаимоотношенията с него и как то формира нови умения и навици, забавлявайки се“.
Ето и една история, която показва как играта може да подкрепя детското развитие и която ни разказва Валя:
Детето идва при нас на 4 год. Беше едно от т.нар. “трудни деца“. Вниманието му неустойчиво, трябваха му доста почивки между отделните задачи и много физическа активност. Запомня картинки с по-малко елементи и без развита вербалната и слуховата памет. Имаше доста забавен темп на работа и възприятие и не познаваше околния свят. По-познати форми и предмети ги назоваваше, но бе трудно да го разбират. Момчето страда от колебания в емоционално –волевата сфера и нисък праг на фрустрация. Разстройва се, когато среща трудности. Нуждаеше се от подкрепа от страна на възрастен, за да се чувства сигурен. Не можеше да контролира движенията око-ръка и бе с неправилен захват на молива. Изпълняваше едностепенни команди, от типа на „Да!“, „Не!“, „Дай!“, „Стоп!“. Не отговаряше на въпроси по картинки. Затрудняваше се с изпълнението на звукоподражателни упражнения. Не изказваше правилно наименованията на цифрите и не определяше количествата им.
Родителите бяха много притеснени, но бяха приели предизвикателството пред себе си.
Преход: След три години работа със специалистите в Центъра за рехабилитация и интеграция, има много голям напредък в езиково- говорната и познавателната сфера, фината моторика, концентрацията и вниманието. Работи с желание. Може да определя цветовете, да съотнася по цвят. Определя големина и форма (Геометричните форми). Подрежда елементи в определена последователност (Наниз от маниста с цветовете на дъгата, Редица от забавни приятели). Може да конструира самостоятелно със строителя. Преразказва с помощни въпроси по зададена къса приказка. Като най-любимата му е „Кафявото мече“. Кое ли дете не обича мечета?! Определя пространствени отношения благодарение на Монти. Развил е изказа си и разбира що е то – предлози и вече са част и от неговата реч. Може да смята добре до 10 (Пирамида от 1 до 5, Дърво с плодове, Геометрични форми). Може да извършва елементарни сметни операции. За развитие на логическото мислене се доверяваме на „Строителя“.
Днес: Детето е първокласник, общува активно и се справя успешно с предизвикателствата на ежедневието си. То научи много и ще продължава да работи със специалистите и играчките, за затвърждаване на формираните умения.