Партньорството ни с Клуб на нестопанските организации (КНСО) датира от 2014 г. с различни съвместни проектни дейности.
За партньора: Клубът на нестопанските организации в Търговище е създаден през 1997 г., а през 2000 г. е регистриран по Закона за ЮЛНЦ в Търговищкия Окръжен съд. От 2010 г. има регистрация в Агенцията за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето като доставчик на социални услуги за деца. Към настоящия момент в него членуват 25 организации, които покриват широк спектър от обществени и граждански потребности.
КНСО работи за утвърждаване ценностите на гражданското общество в Търговище и региона чрез:
- Развитие на силен и независим граждански сектор;
- Овластени и информирани граждани;
- Споделени ценности и трайни връзки – между самите субекти на гражданското общество и между представители на третия сектор, държавните институции и бизнеса.
Организацията работи по програма „Елементът Игра“ на няколко места в общината и малките населени места извън нея:
- В Детско отделение на МБАЛ – Търговище, чрез проект “Пътуваща библиотека: играчки и музика в действие”
- В Народно читалище „Светлина-1927г.“ с. Давидово, чрез проект “Пътуваща библиотека: играчки и музика в действие”
- В Детска градина „Звънче“, чрез проект “Игра за постижения”
- В Детска градина „Пчелица“, филиал в с. Вардун, чрез проект “Пътуваща библиотека: играчки и музика в действие”
- В Народно читалище в с. Пробуда
- В Народно читалище в с. Буховци
- В Център за работа с деца и семейства в кв. “Малчо Малчев”, гр. Търговище
Сайт: https://www.clubngo.org/
Представяме Камелия Ковачева, която е основно ангажирана с дейностите по програмите като специалист игра. Тя е изключително харизматична, а когато разказва приказки я слушат и малки и големи. Ками има удивителен подход към децата и родителите, с които работи и влага много творчество и позитивен заряд във всичко, което прави. Ето какво разказва тя за себе си:
Казвам се Камелия Ковачева. Родена съм и израснах в Търговище и още от дете обичам спокойствието на нашия малък град и съм щастлива, че днес живея и работя тук. Завърших Великотърновския университет със специалност психология. Обучих се като психотерапевт в Школата за позитивна психология.
Запознах се с работата на Фондация за децата в риск по света, докато бях доброволец в неправителствена организация, която работеше по програмите за игра в местна детска градина. Бях впечатлена от радостта и ентусиазма на децата, когато те изследваха заобикалящия ги свят по най-естествения начин – чрез игра. След това преминах различни обучения от ФДРС. Бях впечатлена да видя как през играта може да се инвестира в детското развитие. Фокусът на ФДРС върху ученето и развитието помага на децата в Търговище да започнат живота си на равни начала, осигурявайки им по-добро бъдеще. Обичам да работя с деца – те растат и учат толкова бързо. Промяната се случва всеки ден и е видима.
Децата са толкова искрени и спонтанни в реакциите си. Веднага знам дали избраната от мен игра е интересна за тях и дали те ще се научат от нея. Ако видя, че те не учат, трябва да променя моя подход. Техните усмивки и личност, както и техните малки, но значими ежедневни постижения са най-добрият показател за това дали върша добра работа. Един от любимите ми моменти е, когато видя как детето присвива очи, прави пауза и мисли. Така разбирам че току-що е научило нещо ново, че интересно нещо го е впечатлило и семенцето е засадено в ума му“
Ето една история, която ни разказа Камелия.
“Един ден от живота на Юксел
Юксел е на 5 години. Живее с майка си, баща си и две години по-големия си брат в с. Давидово. Семейството живее бедно, обитава къща в ромската махала на селото. Майка му се грижи за децата и домакинството, а баща му е шофьор и често работи в чужбина. Юксел мечтае да стане шофьор като татко си.
Денят, за който ще ви разкажа се случи през късната есен и навън тъкмо започваше да ръми.
„Намокрихте ли се?“ – питам загрижено и помагам на майките, които се сместват, за да свалят якетата от децата и да ги закачат в коридора. „Оооо, дъждът не може да ни спре да дойдем! Юксел знае, че днес е ден за играчките и от сутринта иска да тръгваме към читалището! Само ме пита: мамо, не стана ли време да ходим, и ме припира!“
Юксел беше връхлетял преди тях, вече беше взел любимия си камион и го буташе напред-назад по килима с улици и кръстовище „Бръм, бръм… мамо, мамо, виж, тук има път, а това е светофар“, отбеляза развълнувано Юксел.
Юксел е енергично дете, което трудно се концентрира върху нещо продължително време, обикновено няма желание да се включва в груповите игри, играе си встрани или ако се раздразни, ходи и разваля игрите на другите деца. Но тази среща в читалището протече различно. Юксел беше силно развълнуван от темата за „Превозните средства“, по която сега продължавахме да работим. Може би те му напомняха за баща му, който беше далеч от дома. Всички се изненадахме, когато Юнал сам пожела да се включи в кръгчето за песничката за добре дошли „Здравей!, която този път беше за детския влак, пя с останалите и дори се включи в танца, като стана танцуващо вагонче. После изслуша с интерес цялата книжка за „Превозните средства“; идваше до мен и показваше на останалите къде се намират техните части – гуми, кормило, врата и т.н. До края на сесията беше научил и няколко нови думи, които бяха трудни дори за по-големи деца – като багер и комбайн. След книжката започнахме да играем. Избра си камиона, направи му гараж, а до гаража къща и в къщата семейство, което да го чака. Похвалих го за неговата прекрасна идея и подредба.
На тръгване взеха за вкъщи книжка за коли. „Чакайте ни и другия път“ – усмихнаха се двамата.”
Понякога играта може да помогне на децата да се справят с тъгата. В този ден бях щастлива да съм част от организация, която осигурява място и време за децата да имат достъп до игри и играчки.
