Партньорството ни датира от 2018 г., когато по програма „Силата на семейството и общността“ бе създадено пространство за учене по програмата “Елементът Игра”.
За партньора: Сдружение “Съучастие” (1997 г.) е неправителствена организация в обществена полза. Сдружението има за цел да подкрепя: децата и младежите от уязвими общности и семейства; изоставените деца в институции; семействата, при които съществува риск от изоставяне на деца; децата и младежите, които се нуждаят от подкрепа, за да развият най-добре своите личностни ресурси.
Мисията на организацията е да работи за защита и утвърждаване на правата на децата.
Пространството за учене по програмата “Елементът Игра” се помещава в „Семеен център“. Ето какво е семеен център:
При нас ще намерите много играчки и възможности за свободни игри. Всяко дете, независимо от своята възраст и потребности, ще открие играчката, която търси и заниманието, на което иска да се отдаде. Медиаторът ще помогне на родителите да открият нови неща за децата си, за техните интереси и възможности. Всичко, което може да правите в Къщата – от игрите с децата, разговорите със специалисти, обученията за по-добро родителство, до кафето, чая и приготвянето на приятни неща за хапване, е безплатно.
Всички дейности са финансирани от фондация „Лале“ и фондация ОАК по програма „Силата на семейството и общността“.
Програмата е инструмент за овластяване на родители, семейства и общности, за да имат те достатъчно знания, умения и капацитет да защитават децата си от насилие, неглижиране, недобра грижа и да им осигуряват възможности за пълноценно развитие и добри шансове за бъдещето.
Ето една история от семейния център:
„Сергей и Нели са брат и сестра, изоставени от своята майка. Отглежда ги техният баща, със силната подкрепа на майка си. Бащата е с тежко заболяване и трудно полага самостоятелно грижи за тях. И двете деца са с изоставане в развитието и специални образователни потребности. Преди няколко години, когато започна да идва Нели, придружавана от баба си, а по-късно и от баща си, тя трудно задържаше внимание. Беше много тревожна, често – агресивна. Не можеше да играе с другите деца. Сергей също имаше проблеми. Двете деца не обичаха да посещават детска градина, но с удоволствие посещаваха Къщата. През последната година настъпи чувствителна промяна в поведението и на двете деца. Сергей вече с увереност говори за това как през есента ще тръгне на училище. Нели по-често е спокойна и усмихната, когато контактува с другите деца. По думите на тяхната баба и баща промяната се дължи на игрите в Къщата. Трудно е да си представим, че макар и пораснали, двете деца ще престанат да посещават нашето място. Със сигурност ще се отбиват «да си почиват в Къщата», както казва баба им.
Тази история разказва за подкрепата в общността и за това как приемането и съпричастността към трудностите променя децата и как бариерите пред тях падат с развиване на умения, увереност и усещането, че си ценен“.
