Пространството за учене в село Галово бе създадено по проект „Игра за възможности“. В рамките на проекта едно от помещенията на читалище „Самообразование“ бе адаптирано за работа с децата и родителите от селото, където се провеждат игровите сесии.

Венелина Йонова е човекът, който реализира тези срещи на място. Ето какво разказва тя:

Израснала съм в с. Галово и познавам хората. Те са будни ,отзивчиви и липсата на детска градина в селото ощетява децата. А всяко едно дете заслужава да учи, да опознава света, да играе с хубави играчки и ние възрастните сме длъжни да им осигурим това тяхно право.

Групата, с която работя там е с деца от 3 до 11 годишна възраст. За мен беше истинското предизвикателство да структурирам модулите от програмата по начин, който да интригува и малките, и големите. Всички деца с интерес се включват в заниманията. Те с желание и нетърпение изследват всяка играчка, всеки детайл от нея. Липсата на такива у дома донякъде ги мотивира да посещават обучителните сесии.

Днес искам да разкажа за едно дете, което посещаваше заниманията ни в читалището. То е 4 години и не е посещавал детска градина, защото в селото няма такава. Той е най-малкото от няколкото деца в семейството, което живее в недоимък. Когато дойде на първата ни среща той беше смутен, сакаш уплашен. Първо забеляза играчките, които сме подредили по рафтове, така че децата да могат сами да изберат и да вземат. Лицето му с се озари, когато разбра, че може да пипне всичко, че може да вземе и да играе с него. Той дълго гледаше всяка играчка, сакаш изследваше всеки детайл от нея, но като че ли не знаеше как да играе. Започнах да му партнирам през подхода „покажи – кажи – играй“ -той взима кутията с кубчетата, а аз казвам „О, какви хубави шарени кубчета“ и изчаквам той сам да ги разгледа и сам да отвори кутията. Той изважда кубчетата едно по едно, а аз назовавам неговите действия – едно кубче, едно червено кубче, браво! Хайде да направим кула… хайде да ги подредим едно до друго … хайде да ги сложим отдолу или отгоре…И така играта с кубчета стана любима за него. Постепенно той започна да се ориентира по- добре в пространството, да говори и да се смее, опознаваше околния свят-растителен и животински, учихме цветовете и елементарни математически знания. Стана по-уверен и самостоятелен, по-сръчен и похватен и ведър. Научи се да общува в група, да прибира играчките, да ги поставя на определените места.

Програмата ми помогна да положа важни основи на знания и умения за това малко момченце. Играта пък помогна на него да научи с лекота и радост важни умения, които ще му помогнат да се адаптира по- добре в детската градина. Той се научи да играе! По думите на майката с нетърпение очаква всяка нова сесия, а у дома търси нейната компания за съвместна игра и имитира това което правим двамата.

Наличието на Пространство за учене в читалището в село Галово, където няма други услуги за децата и семействата е много важно за това момче и неговата майка. Всяко дете трябва да има достъп до игра и играчки и тук те го получават.

Днес обаче семействата с малки деца напускат селото в търсене на по-добри възможности за живот извън страната и така в рамките на проекта близо половината от децата от селото замиха с родителите си. Пространството за учене по програма Елементът Игра® е закрито в края на проекта.

©2021WWO

Пишете ни

В момента не сме на линия. Но можете да ни изпратите имейл и ние ще се свържем с вас, веднага.

Sending

Log in with your credentials

Forgot your details?