Библиотеките на играчките са популярни в България от няколко години. Моделът е въведен от Фондация за децата в риск по света първоначално в домовете за бебета, където са дарени детски развиващи играчки и са насърчавани възрастните да играят с децата. От 2016 г. насам Фондацията развива цялостна програма в подкрепа на ранното детско развитие Елементът Игра®, част от която са библиотеки на играчките на различни места в България – в маргинализирани общности, в читалища, детски градини, социални центрове за услуги, болници, специализирани центрове за деца и семейства, в бежански центрове и резидентни услуги за деца и младежи.
Какво е Библиотека на играчките?
В основата на „Библиотека на играчките“ е идеята за играта като универсален начин на общуване и като ресурс за подкрепа на детското развитие. Библиотеки на играчките съществуват по целия свят и варират по големина, начин на работа, персонал и финансиране. Първата такава в света се появява в Съединените щати през 1935 г., а първата в Европа е създадена в Дания през 1959 г.
В изданието на ЮНЕСКО за образование от 1968 г. библиотеките на играчките са описани така: „Постепенното осъзнаване на ролята на играта в образованието на детето, съчетана с необходимостта от създаване на благоприятни условия за игра, се оказа в основата на нова институция, известна като „Библиотеката с играчки“, която предоставя играчки на възможно най-много деца, за да се стимулира играта у дома“. По данни от същия документ в исторически план библиотеки на играчките първоначално са създавани в големите местни библиотеки, където се приспособява стая или зала и където се подреждат игрите и играчките.
Постепенно те започват да се появяват там, където има нужда от тях – в обществени сгради, в институции или в болници – напр. първата специализирана библиотека за играчки в болница е създадена през 1967 г. в Обединеното кралство по инициатива на майката на две момчета с увреждания.Специализираните библиотеки на играчките в болниците са създадени, за да помагат на деца с различни способности, като им предоставя терапевтични, образователни или стимулиращи играчки. Някои библиотеки на играчките „сами отиват“ при децата веднъж или два пъти седмично с „playbus“. Първият от тях тръгва през 1975 г. от Пинеберг, близо до Хамбург, във Федерална република Германия. Той е създаден, за да даде възможност на деца и възрастни в селата да видят различни видове играчки и да ги наемат безплатно. Пътуващите библиотеки за играчки съществуват в много страни, като някъде дейностите им са разширени до изложби на играчки и работилници за производство или ремонт на дървени играчки.
Наборът от играчки в библиотеките включва различни видове настолни игри, или подвижни игри, играчки за деца на различни възрасти, кукли, образователни и развиващи материали. Подобно на книгите играчките са разположени на рафтове или в кутии, до които децата имат свободен достъп. Играчките се подбират най-вече по безопасност и с цел да насърчават детското развитие -“Една добра играчка трябва да остави достатъчно място за въображение и да помогне на детето да се сприятели с други деца, а също и да общува с възрастни“. Те могат сами да избират играчки и да си играят с тях в библиотеката с играчки или да ги занесат у дома „Добре подбраната играчка насърчава родителите да играят с детето си, а играта заедно помага за укрепване на семейните връзки“. Не се допускат играчки, които репрезентират оръжия. На някои места библиотеките на играчките се ползват за театър, танци, спортни игри или да се провеждат различни информационни срещи и беседи. Най-общо казано „дейността на библиотеката с играчки се определя преди всичко от ролята, която тя трябва да изпълнява: да служи просто като център за заемане на играчки или да действа също като място за игра или център за обществени дейности за деца и възрастни.“
Финансирането на библиотеките на играчките може да бъде държавно, общинско, чрез проектни дейности, донорство или със средства от ползвателите. В някои страни играчките от библиотеката се наемат срещу символична сума, или пък родителите заплащат минимален абонамент за достъп. Това от една страна позволява да бъдат намалени разходите на семействата за играчки, а от друга дава възможност на децата да имат достъп до разнообразни играчки, в т.ч. и много обемни или скъпи, които семейството не може да си позволи.
Хората, които работят в библиотеките на играчките се наричат библиотекари. Първоначално те са били доброволци или служители от самите библиотеки. Постепенно ролята на библиотекаря е наложила той да има специализирано обучение и познания за ранното детско развитие, да има умения да подкрепя и насърчава родителите за позитивна връзка с децата, да организира дейности с децата и да насърчава позитивното общуване между тях.
Днес съществуват международни асоциации на Библиотеките на играчките, които подкрепят развитието и разпространението на модела по света.
Библиотека на играчките в България
Първата библиотека на играчките в България отваря врати през 2009 г. в Дом за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години в град Дебелец по пилотен проект осъществен от Фондацията, а през следващата година отварят врати библиотеки на играчките в домовете за бебета в Бургас, Варна, Враца, Плевен и Търговище.
Мобилна библиотека на играчките за първи път тръгва през 2009 г. в с. Давидово, общ. Търговище по проект „Мобилен подход Библиотека на играчките“, където няколко пъти седмично екип по проекта пътува до селото със сакове с играчки, а пристигането им носи радост и шумотевица. Играе се на открито или в сградата на читалище „Светлина“, където е първият открит Кът за четене и игра – също уникален модел на работа с деца и семейства в малки населени места, където няма услуги по РДР. Той е създаден изцяло с финансовата подкрепа на Фондация за децата в риск по света през 2018 г. и продължава да работи и днес.
Първата библиотека на играчките в болница в България е открита през 2017 година в детското отделение на болницата в град Търговище отново изцяло с финансиране от Фондация за децата в риск по света. През следващите години Фондацията подкрепя инициативи за създаването на стаи за игра в детските отделения на болница „Пирогов“ и болница „Канев“ град Русе, където предоставя богат набор от игри и играчки за деца на различна възраст.
Един от уникалните ресурси по програмата е референтната карта към всяка играчка в библиотеката, която съдържа важна информация за възрастта на детето, за която тя е подходяща и основна информация за петте области на детско развитие за съответната възраст. Картите се използват от професионалистите или от родителите, за да ги насочат към подходящи дейности в подкрепа на детското развитие. Референтните карти към играчката са създадени от WWO и са част от практиката в страните, в които се прилага програма Елементът Игра®.
Безспорно най-ценен и уникален ресурс на програмата в България са хората, които работят директно с децата и семействата. В обучението им се включва теоретична подготовка за ранното детско развитие, приложни програми основани на игра и учене през игра, работа с родители и общности и др.
На базата на своя над 10-годишен опит в страната Фондация за децата в риск по света надгражда и доразвива модела като създава Пространства за учене по програма Елементът Игра®.
Те наследяват библиотеките на играчките като ги допълват и с други дейности и подходи в подкрепа на децата, семействата и общностите. Пространството за учене предоставя развиваща среда за децата и родителите, в която те могат да учат през игра и преживяване, през взаимоотношения с връстници и възрастни при ясни правила и с уважение и разбиране към детската личност. Пространство за учене може да се обособи и извън сграда и помещение и включва различни дейности сред природата, спортни занимания и игри на открито.
Повече за пространствата за учене можете да прочетете в статията посветена на тях.
Снимки: Ed Collier https://www.edcollierphotography.com/
Източници:
„The Toy Library – a new phenomenon“ by Vera Misurcova https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000072084
